Моята история.

Как една травма промени живота ми.

Кирил Пеев

Физиотерапевт

Ще започна от ранните си години, когато се запалих по Джудото.

За първи път влезнах в залата, когато бях на 7години. От този момент до 2016 година, не съм спирал да тренирам и разбира се това доведе до големи постижения.
За мое съжаление или пък не, в един ден докато бях в Холандия на „Детска Олимпиада“ се случи травмата.
Спомням си как освен болката усещах и доловима носталгия, че е възможно повече да не мога да практикувам спорта, по който съм безумно запален, и ще се наложи да пренапиша на бързо визията за живота си.
Стана точно по учебник, а именно споменатото в другата статия – механизъм на директен удар и същевременно усукване на долния крайник.
Усетих силна болка, но продължих срещата разбира се не за дълго. Кракът ми се поду, не можех да го движа и за мой късмет нямаше кой да ми помогне в цялата зала, сред всичките хора.
Прибрах се в Бългатия, където стана все по-страшно. Разбира се, веднага отидох при Ортопед, който не успя да ме диагностицира. Последва втори доктор, който имаше съмнение за възпаление, но болката и блокажите продължаваха, затова се наложи и 3-то мнение, където най на края ме диагностицира със скъсан менискус.
Без да споменавам компетентността на докторите през, които минах само ще благодаря, че от третия път попаднах на човек, който обърна вниамние на проблема и веднага реагира като планува операцията, която самия той извърши.
След 2 месеца прецених, че вече мога да се върна към залата, но уви след няколко тренировки симптомите отново се появиха. Започна с болка и завърши с непреодолими блокажи.
Първите пъти след блокажите успявах някак си да наместя структурите, като ритах силно и рязко напред, но с продължение на времето ставаха все по-чести, по-болезнени и по-трудни за отблокиране.
В един от дните за тренировка блокажа се оказа непреодолим и се наложи повторно да отида при доктора, където извършиха повторна операция, НО напразно.
Година ако не и повече, блокажите продължаваха , но не беше нещо сериозно, и болезнено до момента на една загрявка в залата, където думите не могат да опишат болката и остротата, която усетих. Просто паднах на земята без да мога да движа долния си крайник и блокирах.
Не можеше дори да си помисля да стана и да го отблокирам , просто вече нищо не работеше.
В този ден спрях да тренирам професионално, завинаги.
След седмица заминах за Германия, където се извърши третата по ред операция.
Ключовото в момента след операцията е, че след като се прибрах се запознах с един страхотен физиотерапевт, който за 2 месеца ме възстанови до момента преди първата операция, тоест напълно.
Важно е да спомена, че операцията беше по-тежка и по-специална с оглед на това,че преди нея има извършени 2 такива, и поради това,че техниката за операцията и апаратурата в друга държава е различна от нашата.
Възстановяването трябваше да е много по-бавно и по-трудно, но не и за човек, който знае как да възстанови и рехабилитира пациентите си.
За един спортист е от изключително значение кога отново ще може да тренира и да изпълнява нещата спокойно, затова е важна и бързината на възстановяване.
Възстанових се бързо и напълно отлично , като в днешна дата влизам в залата по Джудо без проблем , но основно фитнеса присъства в ежедневието ми.
Всичко, което споделих с вас до момента е историята на моето решение да запиша специалност Кинезитерапия в Медицинския университет, през 2016г., като днес вече съм успешно дипломирал се.
Запалих се по тази професия, запалих се по идеята да помагам на хората, които попадат в ситуация като моята.
Вдъхнових се от това , да усъвършенствам уменията да възстановиш човек, който е пострадал и да върнеш стария му начин на живот.
Убедих, се, че не е нужно една операция или травма да промени живота ти особено при професионални спортисти.
Искам и желая да помагам на хората като с удоволствие споделям моята история и Ви очаквам ако в някой от редовете намерихте себе си.

Нека решим проблема заедно.

Количка

Този уебсайт използва "бисквитки", за да ви предостави оптимално обслужване.